понавлизало

Речник на българския език

1. понавлизало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавлизало е производна форма на понавлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавлизало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавлизало е производна форма на понавлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавлизало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понавлизало е производна форма на понавлизам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понавлизало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понавлизало е производна форма на понавлизам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).