понавил съм

Речник на българския език

1. понавил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понавил съм е производна форма на понавия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понавил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понавил съм е производна форма на понавия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).