понавила

Речник на българския език

1. понавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавила е производна форма на понавия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понавила е производна форма на понавия (мин. деят. св. прич. ж. р.).