понавикнете

Речник на българския език

1. понавикнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

понавикнете е производна форма на понавикна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понавикнете — повелително наклонение, мн. ч.

понавикнете е производна форма на понавикна (повелително наклонение, мн. ч.).