понавикнело

Речник на българския език

1. понавикнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавикнело е производна форма на понавикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавикнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понавикнело е производна форма на понавикна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).