понавикнели

Речник на българския език

1. понавикнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понавикнели е производна форма на понавикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавикнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понавикнели е производна форма на понавикна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).