понавикнела

Речник на българския език

1. понавикнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавикнела е производна форма на понавикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавикнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понавикнела е производна форма на понавикна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).