понавикнел

Речник на българския език

1. понавикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавикнел е производна форма на понавикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понавикнел е производна форма на понавикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).