понавикнал съм

Речник на българския език

1. понавикнал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понавикнал съм е производна форма на понавикна (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понавикнал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понавикнал съм е производна форма на понавикна (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).