понавикнало

Речник на българския език

1. понавикнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавикнало е производна форма на понавикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавикнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понавикнало е производна форма на понавикна (мин. деят. св. прич. ср. р.).