понавестяла

Речник на българския език

1. понавестяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавестяла е производна форма на понавестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавестяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понавестяла е производна форма на понавестя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).