понавестял

Речник на българския език

1. понавестял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавестял е производна форма на понавестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавестял — мин. деят. несв. прич. м. р.

понавестял е производна форма на понавестя (мин. деят. несв. прич. м. р.).