понавестявал е

Речник на българския език

1. понавестявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавестявал е е производна форма на понавестявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавестявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавестявал е е производна форма на понавестявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понавестявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавестявал е е производна форма на понавестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).