понавестил съм

Речник на българския език

1. понавестил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понавестил съм е производна форма на понавестя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понавестил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понавестил съм е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).