понавестил си

Речник на българския език

1. понавестил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавестил си е производна форма на понавестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понавестил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавестил си е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).