понавестил е

Речник на българския език

1. понавестил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавестил е е производна форма на понавестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавестил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавестил е е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).