понавестило си

Речник на българския език

1. понавестило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавестило си е производна форма на понавестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавестило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавестило си е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).