понавестило е

Речник на българския език

1. понавестило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавестило е е производна форма на понавестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавестило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавестило е е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).