понавестило

Речник на българския език

1. понавестило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавестило е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавестило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понавестило е производна форма на понавестя (мин. деят. св. прич. ср. р.).