понавестило
1.
понавестило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
понавестило
е производна форма
на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
понавестило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
понавестило
е производна форма
на понавестя (мин. деят. св. прич. ср. р.).