понавестили

Речник на българския език

1. понавестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понавестили е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понавестили е производна форма на понавестя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).