понавестила е

Речник на българския език

1. понавестила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавестила е е производна форма на понавестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавестила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавестила е е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).