понавестила

Речник на българския език

1. понавестила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавестила е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавестила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понавестила е производна форма на понавестя (мин. деят. св. прич. ж. р.).