понавестил

Речник на българския език

1. понавестил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавестил е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавестил — мин. деят. св. прич. м. р.

понавестил е производна форма на понавестя (мин. деят. св. прич. м. р.).