понавестил
1.
понавестил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понавестил
е производна форма
на понавестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понавестил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понавестил
е производна форма
на понавестя (мин. деят. св. прич. м. р.).