понавести

Речник на българския език

1. понавести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понавести е производна форма на понавестя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понавести — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понавести е производна форма на понавестя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понавести — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понавести е производна форма на понавестя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понавести — повелително наклонение, ед. ч.

понавести е производна форма на понавестя (повелително наклонение, ед. ч.).