понавел
1.
понавел —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понавел
е производна форма
на понаведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понавел —
мин. деят. св. прич. м. р.
понавел
е производна форма
на понаведа (мин. деят. св. прич. м. р.).