понавеждал си

Речник на българския език

1. понавеждал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавеждал си е производна форма на понавеждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понавеждал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавеждал си е производна форма на понавеждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понавеждал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавеждал си е производна форма на понавеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).