понавеждал е

Речник на българския език

1. понавеждал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавеждал е е производна форма на понавеждам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавеждал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавеждал е е производна форма на понавеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понавеждал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавеждал е е производна форма на понавеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).