понавеждал

Речник на българския език

1. понавеждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавеждал е производна форма на понавеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавеждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавеждал е производна форма на понавеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понавеждал — мин. деят. св. прич. м. р.

понавеждал е производна форма на понавеждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понавеждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понавеждал е производна форма на понавеждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).