понабъбнел

Речник на българския език

1. понабъбнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабъбнел е производна форма на понабъбна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабъбнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понабъбнел е производна форма на понабъбна (мин. деят. несв. прич. м. р.).