понабъбнал

Речник на българския език

1. понабъбнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабъбнал е производна форма на понабъбна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабъбнал — мин. деят. св. прич. м. р.

понабъбнал е производна форма на понабъбна (мин. деят. св. прич. м. р.).