понабъбвал

Речник на българския език

1. понабъбвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабъбвал е производна форма на понабъбвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабъбвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабъбвал е производна форма на понабъбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понабъбвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понабъбвал е производна форма на понабъбвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понабъбвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понабъбвал е производна форма на понабъбвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).