понабутваха

Речник на българския език

1. понабутваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понабутваха е производна форма на понабутвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабутваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понабутваха е производна форма на понабутвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).