понабутвах

Речник на българския език

1. понабутвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понабутвах е производна форма на понабутвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понабутвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понабутвах е производна форма на понабутвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).