понабутвал съм

Речник на българския език

1. понабутвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабутвал съм е производна форма на понабутвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понабутвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабутвал съм е производна форма на понабутвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. понабутвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабутвал съм е производна форма на понабутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).