понабутвало си

Речник на българския език

1. понабутвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабутвало си е производна форма на понабутвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабутвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабутвало си е производна форма на понабутвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. понабутвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабутвало си е производна форма на понабутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).