понабутвало е

Речник на българския език

1. понабутвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабутвало е е производна форма на понабутвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабутвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабутвало е е производна форма на понабутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понабутвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабутвало е е производна форма на понабутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).