понабутвали

Речник на българския език

1. понабутвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понабутвали е производна форма на понабутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабутвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понабутвали е производна форма на понабутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. понабутвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понабутвали е производна форма на понабутвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. понабутвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понабутвали е производна форма на понабутвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).