понабутвала е

Речник на българския език

1. понабутвала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабутвала е е производна форма на понабутвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабутвала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабутвала е е производна форма на понабутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понабутвала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабутвала е е производна форма на понабутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).