понабутвала

Речник на българския език

1. понабутвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабутвала е производна форма на понабутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабутвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабутвала е производна форма на понабутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понабутвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понабутвала е производна форма на понабутвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понабутвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понабутвала е производна форма на понабутвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).