понабутва

Речник на българския език

1. понабутва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понабутва е производна форма на понабутвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понабутва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понабутва е производна форма на понабутвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понабутва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понабутва е производна форма на понабутвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).