понабуташе

Речник на българския език

1. понабуташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понабуташе е производна форма на понабутам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понабуташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понабуташе е производна форма на понабутам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).