понабутах

Речник на българския език

1. понабутах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понабутах е производна форма на понабутам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понабутах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понабутах е производна форма на понабутам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).