понабрулвахте

Речник на българския език

1. понабрулвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понабрулвахте е производна форма на понабрулвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понабрулвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понабрулвахте е производна форма на понабрулвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).