понабрулваха

Речник на българския език

1. понабрулваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понабрулваха е производна форма на понабрулвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабрулваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понабрулваха е производна форма на понабрулвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).