понабрулвало

Речник на българския език

1. понабрулвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабрулвало е производна форма на понабрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабрулвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабрулвало е производна форма на понабрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понабрулвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понабрулвало е производна форма на понабрулвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понабрулвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понабрулвало е производна форма на понабрулвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).