понабрулвали

Речник на българския език

1. понабрулвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понабрулвали е производна форма на понабрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабрулвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понабрулвали е производна форма на понабрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. понабрулвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понабрулвали е производна форма на понабрулвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. понабрулвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понабрулвали е производна форма на понабрулвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).