понабрулвала

Речник на българския език

1. понабрулвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабрулвала е производна форма на понабрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабрулвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабрулвала е производна форма на понабрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понабрулвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понабрулвала е производна форма на понабрулвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понабрулвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понабрулвала е производна форма на понабрулвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).