понабрулва

Речник на българския език

1. понабрулва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понабрулва е производна форма на понабрулвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понабрулва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понабрулва е производна форма на понабрулвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понабрулва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понабрулва е производна форма на понабрулвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).