понабрали

Речник на българския език

1. понабрали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понабрали е производна форма на понабера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабрали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понабрали е производна форма на понабера (мин. деят. св. прич. мн. ч.).