понабрал

Речник на българския език

1. понабрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабрал е производна форма на понабера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабрал — мин. деят. св. прич. м. р.

понабрал е производна форма на понабера (мин. деят. св. прич. м. р.).